Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил за 1 юни – Ден на детето
Скъпи деца и родители и възпитатели,
Обични в Господа чеда на светата ни Църква,
Първият ден на юни, отбелязван у нас и по света като Международен ден на детето, е празник за всеки човек и цялото ни общество. За християните и Църквата този ден може да бъде още и едно напомняне за това, че Сам Бог – Единородният Син и Слово Божие – влезе в човешката история също като дете,като Онзи слаб и беззащитен Младенец, в Когото и посредством Когото се откри тайната на нашето избавление. Който ни поучи в Божия път и от Когото се учим и до през днешния ден на това, което е спасително и богоугодно.
Мили деца,
Бъдете уверени, че нашият Бог ви обича безпределно доста. Пред Бога и ние, възрастните, сме също деца. Всички сме Негови рожби. Той се грижи за нас и непрекъснато слуша с внимание нашите молби към Него. Той е постоянно подготвен да ни се притече на помощ, да ни помогне, да ни даде сили в компликациите. Той ни държи невидимо за ръката, както нашите родители, с цел да не сме сами и с цел да можем да вървим и да напредваме в живота. И вие, когато имате компликации в учебно заведение или у дома, постоянно се обръщайте към Него с молитва и с религия. Той постоянно ни слуша с внимание и грижа. Но и когато сме радостни и радостни, дано и тогава се обръщаме, с цел да благодарим на нашия Господ Иисус Христос, Който е причина на всички добрини. Христос желае от цялото Си сърце ние да сме щастливи, да сме радостни, да се обичаме и да се разбираме между тях. Той желае ние да се научим да Го обичаме, както и да обичаме всички останали хора!
Скъпи родители и възпитатели,
Вярна на божественото учение и на Христовите „ думи за безконечен живот “ (Йоан 6: 68), светата Църква всеки път се е отнасяла с изключително внимание към децата, помнейки, че с цел да влезем в Царството небесно, всички ние сме призвани от Него да станем „ като деца “ (Мат. 18: 3). Какво ознчава обаче да станем „ като деца “? Означава да придобием непосредственото, доброволно, лишено от каквото и да било коварство доверие на детето към неговия родител. Да придобием същото това доверие, тази религия, в нашия небесен Отец! Малкото дете няма подозрение в любовта на своя родител. То го държи за ръка, доверява се на своя родител. Като направи някоя пакост, като падне и се удари, то тича към своя родител, с цел да получи разтуха в неговите прегръдки. Същото вършим и ние, когато съгрешим: тичаме към нашия небесен Отец, с цел да получим амнистия и успокоение в Неговите прегръдки. Защото „ на такива е царството Божие “ (Марк 10:14) изащото в последна сметка всички ние – и дребни, и големи –дълбоко вътре в себе си оставаме деца, възлюбени рожби на нашия общ Небесен Отец, на Чиято бащинска грижа следва и да подражаваме. Нека всички ние, подражавайки на Божията грижа за Неговите рожби, да се грижим за децата на България, тъй че те да се възпитават и да възрастват в непреходните Христови добродетели.
Отечески приветстваме и поздравяваме всички с интернационалния Ден на детето, в който отправяме нашите мисли и нашите молитви към Всевишния Бог да благоволи над децата на България, които са наша наслада и наша разтуха и вяра, да ги закриля и пази от всяко зло, грях и безнравственост, а на нас, които сме призовани от Самия Него да се грижим с любов за тях, да дава мъдрост и разсъдък в процесите на тяхното образование и обучение, като преди всичко им даваме нашия персонален образец за живот по Бога, съгласно Неговите избавителни за индивидите увещания и заповеди. Нашите деца, тяхното образование и тяхната добродетелност са плод и непосреден резултат от положението на нашето общество – на българското семейство и българското учебно заведение, на всекиго от нас, и по тази причина нашата отговорност пред тях и пред Бога е голяма.
Божият мир и Неговата обич и велика благосклонност да бъдат с всички нас!
Честит и блажен празник!
† ДАНИИЛ, Патриарх Български
Обични в Господа чеда на светата ни Църква,
Първият ден на юни, отбелязван у нас и по света като Международен ден на детето, е празник за всеки човек и цялото ни общество. За християните и Църквата този ден може да бъде още и едно напомняне за това, че Сам Бог – Единородният Син и Слово Божие – влезе в човешката история също като дете,като Онзи слаб и беззащитен Младенец, в Когото и посредством Когото се откри тайната на нашето избавление. Който ни поучи в Божия път и от Когото се учим и до през днешния ден на това, което е спасително и богоугодно.
Мили деца,
Бъдете уверени, че нашият Бог ви обича безпределно доста. Пред Бога и ние, възрастните, сме също деца. Всички сме Негови рожби. Той се грижи за нас и непрекъснато слуша с внимание нашите молби към Него. Той е постоянно подготвен да ни се притече на помощ, да ни помогне, да ни даде сили в компликациите. Той ни държи невидимо за ръката, както нашите родители, с цел да не сме сами и с цел да можем да вървим и да напредваме в живота. И вие, когато имате компликации в учебно заведение или у дома, постоянно се обръщайте към Него с молитва и с религия. Той постоянно ни слуша с внимание и грижа. Но и когато сме радостни и радостни, дано и тогава се обръщаме, с цел да благодарим на нашия Господ Иисус Христос, Който е причина на всички добрини. Христос желае от цялото Си сърце ние да сме щастливи, да сме радостни, да се обичаме и да се разбираме между тях. Той желае ние да се научим да Го обичаме, както и да обичаме всички останали хора!
Скъпи родители и възпитатели,
Вярна на божественото учение и на Христовите „ думи за безконечен живот “ (Йоан 6: 68), светата Църква всеки път се е отнасяла с изключително внимание към децата, помнейки, че с цел да влезем в Царството небесно, всички ние сме призвани от Него да станем „ като деца “ (Мат. 18: 3). Какво ознчава обаче да станем „ като деца “? Означава да придобием непосредственото, доброволно, лишено от каквото и да било коварство доверие на детето към неговия родител. Да придобием същото това доверие, тази религия, в нашия небесен Отец! Малкото дете няма подозрение в любовта на своя родител. То го държи за ръка, доверява се на своя родител. Като направи някоя пакост, като падне и се удари, то тича към своя родител, с цел да получи разтуха в неговите прегръдки. Същото вършим и ние, когато съгрешим: тичаме към нашия небесен Отец, с цел да получим амнистия и успокоение в Неговите прегръдки. Защото „ на такива е царството Божие “ (Марк 10:14) изащото в последна сметка всички ние – и дребни, и големи –дълбоко вътре в себе си оставаме деца, възлюбени рожби на нашия общ Небесен Отец, на Чиято бащинска грижа следва и да подражаваме. Нека всички ние, подражавайки на Божията грижа за Неговите рожби, да се грижим за децата на България, тъй че те да се възпитават и да възрастват в непреходните Христови добродетели.
Отечески приветстваме и поздравяваме всички с интернационалния Ден на детето, в който отправяме нашите мисли и нашите молитви към Всевишния Бог да благоволи над децата на България, които са наша наслада и наша разтуха и вяра, да ги закриля и пази от всяко зло, грях и безнравственост, а на нас, които сме призовани от Самия Него да се грижим с любов за тях, да дава мъдрост и разсъдък в процесите на тяхното образование и обучение, като преди всичко им даваме нашия персонален образец за живот по Бога, съгласно Неговите избавителни за индивидите увещания и заповеди. Нашите деца, тяхното образование и тяхната добродетелност са плод и непосреден резултат от положението на нашето общество – на българското семейство и българското учебно заведение, на всекиго от нас, и по тази причина нашата отговорност пред тях и пред Бога е голяма.
Божият мир и Неговата обич и велика благосклонност да бъдат с всички нас!
Честит и блажен празник!
† ДАНИИЛ, Патриарх Български
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ